Ⱄⰾⱁⰲⱑⱀⱐⱄⰽⱏ ⱗⰸⱏⰺⰽⱏ

Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
(прѣнаправлѥниѥ отъ ⁖ Словѣ́ньскъ ѩꙁꙑ́къ ⁖)
Jump to navigation Jump to search
пьсанꙑ кѷрїлловицєѭ Ꙁѡграфьскꙑ кънигꙑ

Словѣ́ньскъ ѩꙁꙑ́къ сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ южнословѣньсцѣ вѣтви оноситъ ⁙ Словѣньскъ мрьтвъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ

о ѩꙁꙑка имєнє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Напрьва жє ѩꙁꙑкъ словѣньскꙑимь ꙁъванъ бѣашє · ꙁанѥ ѥдинъ ѩꙁꙑкъ вьсихъ словѣнъ дѣлꙗ сътворѥнъ бѣашє ⁙ Тако жє въ житии свѧта Мєѳодїꙗ[1] и Їѡанна Єѯарха кънигахъ пьсано ѥстъ ⁙ Послѣди жє ѩꙁꙑкоу ина имєна такождє сътворѥна бѣашє

Въ Блъгарїи жє такождє съ врѣмєньмъ блъгарьскомь ѩꙁꙑкомь ꙁъванъ бѣашє · и того дѣлꙗ нꙑнѣ блъгарьсци ѩꙁꙑковѣди мьнѧтъ бо отъ словѣньскаѥго ѩꙁꙑка нꙑнѣщьн҄ь блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ иꙁишьлъ ѥстъ ⁙ Словѣньскъ жє ѩꙁꙑкъ того дѣлꙗ староблъгарьскомь рѣкѫтъ

Въ Макєдонїи Димократїи жє словѣньскъ ѩꙁꙑкъ старомакєдоньскомь рѣкѫтъ

Въ Рѡсїи жє до Ѳ҃І вѣка обꙑчаѥмь ѩꙁꙑкъ словѣньскомь ꙁъванъ бѣашє · нъ послѣди жє словєсѣ старословѣньскъ и црькъвьнословѣньскъ ѩꙁꙑковѣдꙑ въсприѩта бѣашєтє · ижє нꙑнѣ раꙁьнъ съмꙑслъ иматє и словѣньскъ ѩꙁꙑкъ тъчиѭ старословѣньскомь ꙁъванъ ѥстъ да бѣжали съмѫщєниꙗ съ ѥгожє поꙁдьнѣи авлѥнами иꙁводами бѫ ⁙ Мъногꙑ инꙑ ѩꙁꙑкꙑ словѣньскъ ѩꙁꙑкъ нꙑнѣ такождє старословѣньскомь ли староцрькъвьнословѣньскомь ли ꙁъванъ ѥстъ

їсторїꙗ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Кънижьнъ словѣньскъ ѩꙁꙑкъ съставлѥнъ Кѷрїлломь и Мєѳодїѥмь ѥстъ · та жє прѣложила словѣномъ црькъвьнꙑѩ кънигꙑ ѥстє ⁙ братра рождєна Грьчьска цѣсарьства Ѳєссалонїцѣ рєкомѣи Солоуни бꙑла ѥстє · идє южьнъ словѣнъ рѣчь бѣашє[2] ⁙ того дѣл̑ьма словѣньскоуѥмоу ѩꙁꙑкоу южьнословѣньсти ѩꙁꙑчьни обраꙁи сѫтъ · нъ дрєвл҄ьнѥморавьскоу ѩꙁꙑкоу ꙁападьнословѣньсти обраꙁи бѣашѧ

Словѣньскомь ѩꙁꙑкомь кънигꙑ Прѣѩславл҄ьскꙑ · Охрїдьскꙑ и инъ кънижьнъ схолъ пьсанꙑ бѣшѧ ⁙ Онъжє ꙗко лѣтописьнъ и богоуслоужєбьнъ ѩꙁꙑкъ Блъгарьска цѣсарьства · Роуси · Срьбїи и инъ словѣньскъ странъ польꙃєвалъ сѧ ѥстъ

Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ по врѣмєнє сѧ подъ съврѣмєньнъ словѣнъ рѣчиѭ мѣнꙗлъ ѥстъ · ѥжє къ нꙑнѣшьню црькъвьнословѣньскоу ѩꙁꙑкоу привєдє

словѣньска аꙁъбоукꙑ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Нꙑнѣ наибол҄ьша числа ѩꙁꙑковѣдъ помꙑшлѥниѥ ѥстъ бо прьваꙗ аꙁъбоукꙑ словѣньска ѩꙁꙑка дѣлꙗ кѷрїлловица ѥстъ[3][4][5] · ѭжє Кѷрїллъ сътвори ⁙ Ѥѭжє вьсѩ прьвꙑ словѣньскꙑ кънигꙑ пьсанꙑ бѣ[6] ⁙ По нѣколикъ лѣтъ истєщѥнии грьчьскꙑ аꙁъбоукъвє основѣ съ боукъвь доложєниѥмь новаꙗ словѣньска аꙁъбоукꙑ сътворѥна бѣ · нѣциихъ ѩꙁꙑковѣдъ помꙑшлѥниѥ бо ѥстъ · ѥжє аꙁъбоукъвь Климєнтомь Охрїдьскомь сътворѥна бѣ · нъ то исто нєвѣдомо ѥстъ ⁙ Сꙗ аꙁъбоукꙑ жє кѷрїлловицѧ мѣсто прѣимашє

фѡнитїка[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

Словѣньсцѣ ѩꙁꙑцѣ ѥдинъ на дєсѧть гласьникъ сѫтъ : /а/ · /є/ · /и/ · /о/ · /оу/ · /ъ/ · /ꙑ/ · /ь/ · /ѣ/ · /ѫ/ · /ѧ/ ⁙ И сєдмь на дъва дєсѧтє съгласьникъ сѫтъ · нъ фѡнима /ф/ тъкъмо въ ꙁаѩтѣхъ словєсьхъ ѥстъ ⁙ Обꙑчаѥмь та жє грьчьскꙑ и латиньскꙑ словєса сѫтъ

словѣньскꙑ кънигꙑ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

С҄и жє сѫтъ канѡничьнꙑ кънигꙑ · словѣньскомь ѩꙁꙑкомь пьсанꙑ

кѷрїлловица[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  • Ассєманиѥво єѵангєлїѥ · инако Ватиканьска кънига и латиньскꙑ Evangeliarum Assemani / Codex Vaticanus
  • Боꙗньско єѵангєлїѥ
  • Ꙁѡграфьскъ палїмѱистъ
  • Ꙁѡграфьска кънига и латиньскꙑ Codex Zographensis
  • Кꙑѥвьсци листъци
  • Клоцєвъ съборьникъ и латиньскꙑ Glagolita Klozianus
  • Марїиньско єѵангєлїѥ и латиньскꙑ Codex Marianus
  • Охрїдьсци листъци
  • Рꙑльсци листъци
  • Сїнаиска ѱалтирь и латиньскꙑ Psalterium Sinaiticum
  • Сїнаиско єѵхологїѥ латиньскꙑ Euchologium Sinaiticum
  • Сїнаискъ їєратїконъ

вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  • Новоградьска ѱалтирь
  • Єниньскъ апостолъ
  • Ꙁѡграфьсци листъци
  • Листъци Оундол҄ьскаѥго
  • Саввина кънига
  • Соупрасл҄ьска минїꙗ и латиньскꙑ Codex Suprasliensis
  • Хїландарьсци листъци

кладѧꙃи[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]

  1. Электронная библиотека ИРЛИ РАН / Собрания текстов / Библиотека литературы Древней Руси / Том 2 / Житие Мефодия
  2. Селищев А. М. Старославянский язык. Часть 1: Введение. Фонетика. — М. : Государственное учебно-педагогическое издательство Министерства Просвещения РСФСР, 1951. С. 10.
  3. Предраг Пипер, Увод у славистику I
  4. Петар Ђорђић, Историја српске ћирилице (1990:22)
  5. Шницер Я. Б. Иллюстрированная всеобщая история письмен. — СПб. 1903. — С. 222—223
  6. Делови студија из књиге «Проглас» Константина-Ћирила (Братислава: Перфект, 2004)

ꙁьри такождє[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]